умножаване

Речник на българския език

умножа̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • омножаване
  • омножавани
  • омножавъне
  • омножавъни
  • омнужаване
  • омнужавани
  • омнужавъне
  • омнужавъни
  • умножавани
  • умножавъне
  • умножавъни
  • умнужаване
  • умнужавани
  • умнужавъне
  • умнужавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ум-но-жа-ва-не
членувано ум-но-жа-ва-не-то
мн.ч. ум-но-жа-ва-ния
членувано ум-но-жа-ва-ни-я-та