умиряване

Речник на българския език

умиря̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • омеряване
  • омерявъне
  • омиряване
  • омирявъне
  • умеряване
  • умерявъне
  • умирявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уми-ря-ва-не
членувано уми-ря-ва-не-то
мн.ч. уми-ря-ва-ния
членувано уми-ря-ва-ни-я-та