умиралка

Речник на българския език

умира̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Разг. Умирачка, смърт.
Не е болка за умиралка. — Не е нещо непоправимо, фатално.

Грешни изписвания (7)

  • омералка
  • омералкъ
  • омиралка
  • омиралкъ
  • умералка
  • умералкъ
  • умиралкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уми-рал-ка
членувано уми-рал-ка-та
мн.ч. уми-рал-ки
членувано уми-рал-ки-те
звателна форма