умиляване

Речник на българския език

умиляване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • умилъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уми-ля-ва-не
членувано уми-ля-ва-не-то
мн.ч. уми-ля-ва-ния
членувано уми-ля-ва-ни-я-та