умиление

Речник на българския език

умилѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Затрогване, разчувстване, разнеженост. Изпадам в умиление от хубавите песни. Гледам с умиление.
нареч. умилѐно.

Грешни изписвания (3)

  • омеление
  • омиление
  • умеление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уми-ле-ние
членувано уми-ле-ни-е-то
мн.ч. уми-ле-ния
членувано уми-ле-ни-я-та