улов

Речник на българския език

у̀лов — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. у̀лови, (два) у̀лова, м. Уловената с едно ловуване риба (или други водни животни). Богат улов. Уловът е слаб.

Грешни изписвания (3)

  • улув
  • улоф
  • улуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. улов
непълен член уло-ва
пълен член уло-вът
мн.ч. уло-ви
членувано уло-ви-те
бройна форма уло-ва
звателна форма —

Връзки