улесняване

Речник на българския език

улесня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • олесняване
  • олеснявъне
  • олисняване
  • олиснявъне
  • улеснявъне
  • улисняване
  • улиснявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. улес-ня-ва-не
членувано улес-ня-ва-не-то
мн.ч. улес-ня-ва-ния
членувано улес-ня-ва-ни-я-та