укротителка

Речник на българския език

укротѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. укротѝтелки, ж. Жена укротител.

Грешни изписвания (15)

  • окротителка
  • окротителкъ
  • окротитилка
  • окротитилкъ
  • окрутителка
  • окрутителкъ
  • окрутитилка
  • окрутитилкъ
  • укротителкъ
  • укротитилка
  • укротитилкъ
  • укрутителка
  • укрутителкъ
  • укрутитилка
  • укрутитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ук-ро-ти-тел-ка
членувано ук-ро-ти-тел-ка-та
мн.ч. ук-ро-ти-тел-ки
членувано ук-ро-ти-тел-ки-те
звателна форма