укрепяване

Речник на българския език

укрепя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • окрепяване
  • окрепявъне
  • окрипяване
  • окрипявъне
  • укрепявъне
  • укрипяване
  • укрипявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ук-ре-пя-ва-не
членувано ук-ре-пя-ва-не-то
мн.ч. ук-ре-пя-ва-ния
членувано ук-ре-пя-ва-ни-я-та