укрепен

Речник на българския език

1. укрепѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • окрепен
  • окрипен
  • укрипен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ук-ре-пен
непълен член ук-ре-пе-ния
пълен член ук-ре-пе-ни-ят
ж. р. ук-ре-пе-на
членувано ук-ре-пе-на-та
ср. р. ук-ре-пе-но
членувано ук-ре-пе-но-то
мн. ч. ук-ре-пе-ни
членувано ук-ре-пе-ни-те

2. укрепен — мин. страд. прич. м. р.

укрепен е производна форма на укрепя (мин. страд. прич. м. р.).