укоряване

Речник на българския език

укоряване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • укоръване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уко-ря-ва-не
членувано уко-ря-ва-не-то
мн.ч. уко-ря-ва-ния
членувано уко-ря-ва-ни-я-та