укорче

Речник на българския език

укорче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. укор-че
членувано укор-че-то
мн.ч. укор-че-та
членувано укор-че-та-та