укорим

Речник на българския език

1. укорѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • окорим
  • окурим
  • укурим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уко-рим
непълен член уко-ри-мия
пълен член уко-ри-ми-ят
ж. р. уко-ри-ма
членувано уко-ри-ма-та
ср. р. уко-ри-мо
членувано уко-ри-мо-то
мн. ч. уко-ри-ми
членувано уко-ри-ми-те

2. укорим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

укорим е производна форма на укоря (сег. вр., 1 л., мн. ч.).