укоризнен

Речник на българския език

укорѝзнен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

укорѝзнена, укорѝзнено, мн. укорѝзнени, прил. Укорен, укорителен.
нареч. укорѝзнено. Погледна ме укоризнено.

Грешни изписвания (7)

  • окоризнен
  • окоризнин
  • окуризнен
  • окуризнин
  • укоризнин
  • укуризнен
  • укуризнин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уко-риз-нен
непълен член уко-риз-не-ния
пълен член уко-риз-не-ни-ят
ж. р. уко-риз-не-на
членувано уко-риз-не-на-та
ср. р. уко-риз-не-но
членувано уко-риз-не-но-то
мн. ч. уко-риз-не-ни
членувано уко-риз-не-ни-те