указен

Речник на българския език

у̀казен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • указин
  • укъзен
  • укъзин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ука-зен
непълен член указ-ния
пълен член указ-ни-ят
ж. р. указ-на
членувано указ-на-та
ср. р. указ-но
членувано указ-но-то
мн. ч. указ-ни
членувано указ-ни-те