узаконен

Речник на българския език

1. узаконѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • озаконен
  • озакунен
  • озъконен
  • озъкунен
  • узакунен
  • узъконен
  • узъкунен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уза-ко-нен
непълен член уза-ко-не-ния
пълен член уза-ко-не-ни-ят
ж. р. уза-ко-не-на
членувано уза-ко-не-на-та
ср. р. уза-ко-не-но
членувано уза-ко-не-но-то
мн. ч. уза-ко-не-ни
членувано уза-ко-не-ни-те

2. узаконен — мин. страд. прич. м. р.

узаконен е производна форма на узаконя (мин. страд. прич. м. р.).