уестърн

Речник на българския език

уѐстърн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. уѐстърни, (два) уѐстърна, м. Каубойски игрален филм.

Грешни изписвания (3)

  • оестарн
  • оестърн
  • уестарн

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уес-търн
непълен член уес-тър-на
пълен член уес-тър-нът
мн.ч. уес-тър-ни
членувано уес-тър-ни-те
бройна форма уес-тър-на
звателна форма