удушаване

Речник на българския език

удуша̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • одошаване
  • одошавани
  • одошавъне
  • одошавъни
  • одушаване
  • одушавани
  • одушавъне
  • одушавъни
  • удошаване
  • удошавани
  • удошавъне
  • удошавъни
  • удушавани
  • удушавъне
  • удушавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уду-ша-ва-не
членувано уду-ша-ва-не-то
мн.ч. уду-ша-ва-ния
членувано уду-ша-ва-ни-я-та