удивляване

Речник на българския език

удивляване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • удивлъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. удив-ля-ва-не
членувано удив-ля-ва-не-то
мн.ч. удив-ля-ва-ния
членувано удив-ля-ва-ни-я-та