ударничество

Речник на българския език

у̀дарничество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • ударнечество
  • ударнечеству
  • ударнечиство
  • ударнечиству
  • ударничеству
  • ударничиство
  • ударничиству
  • удърнечество
  • удърнечеству
  • удърнечиство
  • удърнечиству
  • удърничество
  • удърничеству
  • удърничиство
  • удърничиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. удар-ни-чес-т-во
членувано удар-ни-чес-т-во-то
мн.ч. удар-ни-чес-т-ва
членувано удар-ни-чес-т-ва-та