ударник

Речник на българския език

1. у̀дарник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. у̀дарници, м. Остар. Работник, който работи най-много и най-качествено; отличен в съревнование.

Грешни изписвания (3)

  • ударнек
  • удърнек
  • удърник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. удар-ник
непълен член удар-ни-ка
пълен член удар-ни-кът
мн.ч. удар-ни-ци
членувано удар-ни-ци-те
бройна форма удар-ни-ка
звателна форма

2. у̀дарник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. у̀дарници, м. Остар. Работник, който работи най-много и най-качествено; отличен в съревнование.

Грешни изписвания (3)

  • ударнек
  • удърнек
  • удърник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. удар-ник
непълен член удар-ни-ка
пълен член удар-ни-кът
мн.ч. удар-ни-ци
членувано удар-ни-ци-те
бройна форма удар-ни-ци
звателна форма удар-ни-ко