удавяне

Речник на българския език

уда̀вяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • одавяне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уда-вя-не
членувано уда-вя-не-то
мн.ч. уда-вя-ния
членувано уда-вя-ни-я-та