удавя

Речник на българския език

1. уда̀вя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

уда̀виш, мин. св. уда̀вих, мин. прич. уда̀вил, св.вж. удавям.

Грешни изписвания (3)

  • одавъ
  • одавя
  • удавъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уда-вя уда-вим
2 лице уда-виш уда-ви-те
3 лице уда-ви уда-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уда-вих уда-вих-ме
2 лице уда-ви уда-вих-те
3 лице уда-ви уда-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уда-вех уда-вех-ме
2 лице уда-ве-ше уда-вех-те
3 лице уда-ве-ше уда-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удавил съм удавила съм удавило съм удавили сме
2 лице удавил си удавила си удавило си удавили сте
3 лице удавил е удавила е удавило е удавили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях удавил бях удавила бях удавило бяхме удавили
2 лице беше удавил беше удавила беше удавило бяхте удавили
3 лице беше удавил беше удавила беше удавило бяха удавили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще удавя ще удавим
2 лице ще удавиш ще удавите
3 лице ще удави ще удавят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм удавил ще съм удавила ще съм удавило ще сме удавили
2 лице ще си удавил ще си удавила ще си удавило ще сте удавили
3 лице ще е удавил ще е удавила ще е удавило ще са удавили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да удавя щяхме да удавим
2 лице щеше да удавиш щяхте да удавите
3 лице щеше да удави щяха да удавят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм удавил щях да съм удавила щях да съм удавило щяхме да сме удавили
2 лице щеше да си удавил щеше да си удавила щеше да си удавило щяхте да сте удавили
3 лице щеше да е удавил щеше да е удавила щеше да е удавило щяха да са удавили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удавел съм удавела съм удавело съм удавели сме
2 лице удавел си удавела си удавело си удавели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удавил съм удавила съм удавило съм удавили сме
2 лице удавил си удавила си удавило си удавили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм удавил била съм удавила било съм удавило били сме удавили
2 лице бил си удавил била си удавила било си удавило били сте удавили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да удавя щяла съм да удавя щяло съм да удавя щели сме да удавим
2 лице щял си да удавиш щяла си да удавиш щяло си да удавиш щели сте да удавите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм удавил щяла съм да съм удавила щяло съм да съм удавило щели сме да сме удавили
2 лице щял си да си удавил щяла си да си удавила щяло си да си удавило щели сте да сте удавили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих удавил бих удавила бих удавило бихме удавили
2 лице би удавил би удавила би удавило бихте удавили
3 лице би удавил би удавила би удавило биха удавили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уда-ви уда-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уда-вен
непълен член уда-ве-ния
пълен член уда-ве-ни-ят
женски род уда-ве-на
членувано уда-ве-на-та
среден род уда-ве-но
членувано уда-ве-но-то
множествено число уда-ве-ни
членувано уда-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уда-вил
непълен член уда-ви-лия
пълен член уда-ви-ли-ят
женски род уда-ви-ла
членувано уда-ви-ла-та
среден род уда-ви-ло
членувано уда-ви-ло-то
множествено число уда-ви-ли
членувано уда-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уда-вел
женски род уда-ве-ла
среден род уда-ве-ло
множествено число уда-ве-ли

2. удавя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

удавя е производна форма на удавям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. удавя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

удавя е производна форма на удавям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. удавя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

удавя е производна форма на удавям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).