удавил е

Речник на българския език

1. удавил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удавил е е производна форма на удавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. удавил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

удавил е е производна форма на удавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).