удава

Речник на българския език

1. удава некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

удава ми се
несв. удаде ми се
1. Природна наклонност да правя нещо; умея, справям се с лекота. Удава и се да шие.
2. Сполучвам да направя нещо; успявам, случвам. Удаде ми се да купя билети.
Пада ми се сгоден момент. Удаде ми се да се запозная с него.

заб. удава да не се бърка с отдава и с удавя имат различно смислово значение.
вж. отдава
вж. удавя

2. удава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

удава е производна форма на удавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. удава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

удава е производна форма на удавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. удава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

удава е производна форма на удавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).