угрижване

Речник на българския език

угрижване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уг-риж-ва-не
членувано уг-риж-ва-не-то
мн.ч. уг-риж-ва-ния
членувано уг-риж-ва-ни-я-та