уговаряне

Речник на българския език

угова̀ряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • оговаряне
  • огуваряне
  • угуваряне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уго-ва-ря-не
членувано уго-ва-ря-не-то
мн.ч. уго-ва-ря-ния
членувано уго-ва-ря-ни-я-та