углавен

Речник на българския език

у̀главен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

у̀главна, у̀главно, мн. у̀главни, прил.
1. Спец. В правото — който е наказателен, подлежи на съд и наказание. Углавно деяние.
2. Който е извършил престъпление. Углавен престъпник.

Грешни изписвания (3)

  • углавин
  • углъвен
  • углъвин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уг-ла-вен
непълен член уг-лав-ния
пълен член уг-лав-ни-ят
ж. р. уг-лав-на
членувано уг-лав-на-та
ср. р. уг-лав-но
членувано уг-лав-но-то
мн. ч. уг-лав-ни
членувано уг-лав-ни-те