угарка

Речник на българския език

уга̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. уга̀рки, ж. Краят на цигарата след изпушването ѝ. Угасям угарката. Хвърлям угарката.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • огарка
  • огаркъ
  • угаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. угар-ка
членувано угар-ка-та
мн.ч. угар-ки
членувано угар-ки-те
звателна форма