увреждане

Речник на българския език

уврѐждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мн. уврѐждания, ср. Повреда (на организма или външна). Колата има много увреждания.

Грешни изписвания (7)

  • овреждане
  • овреждани
  • овреждъне
  • овреждъни
  • увреждани
  • увреждъне
  • увреждъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ув-реж-да-не
членувано ув-реж-да-не-то
мн.ч. ув-реж-да-ния
членувано ув-реж-да-ни-я-та