увоняване

Речник на българския език

увоняване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • увонъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уво-ня-ва-не
членувано уво-ня-ва-не-то
мн.ч. уво-ня-ва-ния
членувано уво-ня-ва-ни-я-та