увещателен

Речник на българския език

увеща̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • овещателен
  • овещателин
  • овещатилен
  • овещатилин
  • овищателен
  • овищателин
  • овищатилен
  • овищатилин
  • увещателин
  • увещатилен
  • увещатилин
  • увищателен
  • увищателин
  • увищатилен
  • увищатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. уве-ща-те-лен
непълен член уве-ща-тел-ния
пълен член уве-ща-тел-ни-ят
ж. р. уве-ща-тел-на
членувано уве-ща-тел-на-та
ср. р. уве-ща-тел-но
членувано уве-ща-тел-но-то
мн. ч. уве-ща-тел-ни
членувано уве-ща-тел-ни-те