увещаване

Речник на българския език

увеща̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • овещаване
  • овещавъне
  • овищаване
  • овищавъне
  • увещавъне
  • увищаване
  • увищавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уве-ща-ва-не
членувано уве-ща-ва-не-то
мн.ч. уве-ща-ва-ния
членувано уве-ща-ва-ни-я-та