увертю̀ра
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. увертю̀ри, ж.
1. Спец. В музиката — оркестрово въведение към опера, оперета и др.
2. Спец. В музиката — самостоятелно симфонично произведение в една част.
3. Прен. Въведение към нещо по-сериозно. Тези събития се оказват увертюра към войната.
1. Спец. В музиката — оркестрово въведение към опера, оперета и др.
2. Спец. В музиката — самостоятелно симфонично произведение в една част.
3. Прен. Въведение към нещо по-сериозно. Тези събития се оказват увертюра към войната.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- овертюра
- овертюръ
- овиртюра
- овиртюръ
- увертюръ
- увиртюра
- увиртюръ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | увер-тю-ра | |
|---|---|---|
| членувано | увер-тю-ра-та | |
| мн.ч. | увер-тю-ри | |
| членувано | увер-тю-ри-те | |
| звателна форма | — | |