уборка

Речник на българския език

убо̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. убо̀рки, ж. Почистване, обикн. на обществен двор, събиране на дребни отпадъци. Учениците правят уборка на училищния двор.

Грешни изписвания (3)

  • оборка
  • оборкъ
  • уборкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. убор-ка
членувано убор-ка-та
мн.ч. убор-ки
членувано убор-ки-те
звателна форма