убождане

Речник на българския език

убо̀ждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • обождане
  • обождани
  • обождъне
  • обождъни
  • убождани
  • убождъне
  • убождъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. убож-да-не
членувано убож-да-не-то
мн.ч. убож-да-ния
членувано убож-да-ни-я-та