тяга

Речник на българския език

тя̀га съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тя̀ги, ж.
1. Теглеща, движеща сила. Конска тяга.
2. Само ед. Движение на газове в котелни, пещни и други устройства нагоре. Високият комин има добра тяга.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • тягъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тя-га
членувано тя-га-та
мн.ч. тя-ги
членувано тя-ги-те
звателна форма