тютюноберче

Речник на българския език

тютюноберче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тю-тю-но-бер-че
членувано тю-тю-но-бер-че-то
мн.ч. тю-тю-но-бер-че-та
членувано тю-тю-но-бер-че-та-та