тюрлюгювеч

Речник на българския език

тюрлю̀гювеч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тюрлю̀гювечи, (два) тюрлю̀гювеча, м.
1. Ястие, приготвено с различни зеленчуци.
2. Прен. Разг. Пренебр. Пъстра, неуместна смесица.

Грешни изписвания (1)

  • тюрлюгювич

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тюр-лю-гю-веч
непълен член тюр-лю-гю-ве-ча
пълен член тюр-лю-гю-ве-чът
мн.ч. тюр-лю-гю-ве-чи
членувано тюр-лю-гю-ве-чи-те
бройна форма тюр-лю-гю-ве-ча
звателна форма