тюркче

Речник на българския език

тюркче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тюр-к-че
членувано тюр-к-че-то
мн.ч. тюр-к-че-та
членувано тюр-к-че-та-та