тършуване

Речник на българския език

тършуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тър-шу-ва-не
членувано тър-шу-ва-не-то
мн.ч. тър-шу-ва-ния
членувано тър-шу-ва-ни-я-та