търсещ

Речник на българския език

1. тъ̀рсещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • търсешт
  • търсишт
  • търсищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тър-сещ
непълен член тър-се-щия
пълен член тър-се-щи-ят
ж. р. тър-се-ща
членувано тър-се-ща-та
ср. р. тър-се-що
членувано тър-се-що-то
мн. ч. тър-се-щи
членувано тър-се-щи-те

2. търсещ — сег. деят. прич. м. р.

търсещ е производна форма на търся (сег. деят. прич. м. р.).