търнов

Речник на българския език

търнов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • търноф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тър-нов
непълен член тър-но-вия
пълен член тър-но-ви-ят
ж. р. тър-но-ва
членувано тър-но-ва-та
ср. р. тър-но-во
членувано тър-но-во-то
мн. ч. тър-но-ви
членувано тър-но-ви-те