търкаляне

Речник на българския език

търка̀ляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • таркаляне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тър-ка-ля-не
членувано тър-ка-ля-не-то
мн.ч. тър-ка-ля-ния
членувано тър-ка-ля-ни-я-та