търгуване

Речник на българския език

търгу̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • таргуване
  • таргувани
  • таргувъне
  • таргувъни
  • търгувани
  • търгувъне
  • търгувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тър-гу-ва-не
членувано тър-гу-ва-не-то
мн.ч. тър-гу-ва-ния
членувано тър-гу-ва-ни-я-та