тъпанче

Речник на българския език

тъ̀панче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. тъ̀панчета, ср. Спец. Ципа, която отделя външното ухо от средното, като предава уловените трептения.
Пуквам/пукна (спуквам/спукам) тъпанчетата (на някого).Прен. Разг. Произвеждам силен звук, оглушителен шум, който предизвиква неприятно усещане у някого. Стига си викал, ще ми спукаш тъпанчетата.

Грешни изписвания (3)

  • тъпанчи
  • тъпънче
  • тъпънчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъ-пан-че
членувано тъ-пан-че-то
мн.ч. тъ-пан-че-та
членувано тъ-пан-че-та-та