тъма

Речник на българския език

тъма̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тъмѝ, ж. Тъмнина.

Грешни изписвания (3)

  • тама
  • тамъ
  • тъмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъ-ма
членувано тъ-ма-та
мн.ч. тъ-ми
членувано тъ-ми-те
звателна форма —

Връзки