тълкувателен

Речник на българския език

тълкува̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • талкователен
  • талкователин
  • талковатилен
  • талковатилин
  • талкувателен
  • талкувателин
  • талкуватилен
  • талкуватилин
  • тълкователен
  • тълкователин
  • тълковатилен
  • тълковатилин
  • тълкувателин
  • тълкуватилен
  • тълкуватилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тъл-ку-ва-те-лен
непълен член тъл-ку-ва-тел-ния
пълен член тъл-ку-ва-тел-ни-ят
ж. р. тъл-ку-ва-тел-на
членувано тъл-ку-ва-тел-на-та
ср. р. тъл-ку-ва-тел-но
членувано тъл-ку-ва-тел-но-то
мн. ч. тъл-ку-ва-тел-ни
членувано тъл-ку-ва-тел-ни-те