тъкачен

Речник на българския език

тъка̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

тъка̀чна, тъка̀чно, мн. тъка̀чни, прил. Който е предназначен за тъкане. Тъкачен цех. Тъкачен стан.

Грешни изписвания (3)

  • такачен
  • такачин
  • тъкачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тъ-ка-чен
непълен член тъ-кач-ния
пълен член тъ-кач-ни-ят
ж. р. тъ-кач-на
членувано тъ-кач-на-та
ср. р. тъ-кач-но
членувано тъ-кач-но-то
мн. ч. тъ-кач-ни
членувано тъ-кач-ни-те