тъдявашен

Речник на българския език

тъдя̀вашен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

тъдя̀вашна, тъдя̀вашно, мн. тъдя̀вашни, прил. Разг. Който е от тези места; тукашен. Тъдявашен човек.

Грешни изписвания (7)

  • тадявашен
  • тадявашин
  • тадявъшен
  • тадявъшин
  • тъдявашин
  • тъдявъшен
  • тъдявъшин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тъ-дя-ва-шен
непълен член тъ-дя-ваш-ния
пълен член тъ-дя-ваш-ни-ят
ж. р. тъ-дя-ваш-на
членувано тъ-дя-ваш-на-та
ср. р. тъ-дя-ваш-но
членувано тъ-дя-ваш-но-то
мн. ч. тъ-дя-ваш-ни
членувано тъ-дя-ваш-ни-те